Постинг
03.06.2010 09:37 -
След 2 юни - не можах да се сдържа
Вчера, когато завиха сирените,гушнах 9-месечния Бобко и го изнесох на балкона. Казах му "Не се плаши, мамо, така правим всяка година, за Героите!" Той не застана мирно, но и не заплака.
Долу на улицата две майки с колички видимо прекъснаха разговора си и останаха така, докато спрат сирените. Една баба мина покрай тях, накуцвайки. Коли, като никога, не минаха.
След малко Теди се прибра от детската площадка с баба си. Попитах го "Вие стояхте ли мирно за Героите?" Той не ме разбра, но майка ми каза "Стояхме"
Вечерта, докато гледахме новините, мъжът ми сподели "Никой не спира, колите си вървят".
Чудя се, на какво учим децата си? И какво очакваме от тях, след като не можем да им покажем, че най-малкият знак за уважение пред нашите Герои е веднъж в годината да спрем, да помълчим, да постоим прави с наведени глави. Почит пред жертвата, която те са направили, а ние май намираме безсмислена...
Долу на улицата две майки с колички видимо прекъснаха разговора си и останаха така, докато спрат сирените. Една баба мина покрай тях, накуцвайки. Коли, като никога, не минаха.
След малко Теди се прибра от детската площадка с баба си. Попитах го "Вие стояхте ли мирно за Героите?" Той не ме разбра, но майка ми каза "Стояхме"
Вечерта, докато гледахме новините, мъжът ми сподели "Никой не спира, колите си вървят".
Чудя се, на какво учим децата си? И какво очакваме от тях, след като не можем да им покажем, че най-малкият знак за уважение пред нашите Герои е веднъж в годината да спрем, да помълчим, да постоим прави с наведени глави. Почит пред жертвата, която те са направили, а ние май намираме безсмислена...
Вестник ГРАЖДАНИНЪ за 1 юни излезе, зами...
Около първи юни. през 17 години...
Детски празник за Първи Юни
Около първи юни. през 17 години...
Детски празник за Първи Юни
за това България няма днешни герои. Защото не можем, не знаем , а и не искаме да почитаме онези - загиналите за идеите ,за свободата, за уж по-добрата България....Вятър! Че даже се и подиграваме. Хич не се и замисляме, а какво остава да обясним на децата си.....:( Поздрави!
цитирайТъжни са тези моменти, не само заради символиката, а и заради нашето нееднозначно отношение към тях. Миналата година се случих на работа на този ден. Когато завиха сирените, по-младите колеги се поогледаха, но като видяха, че по-възрастните стават на крака, се присъединиха. Малко трябва, единият личен пример, ако не друго, поне да видиш, че не ти се смеят, когато проявиш уважение. Но днес на мода е нихилизмът, май :(
цитирайРадвам се че поне си видяла някои да спре! аз бях в центъра никои пешеходец не спря ..... една кола опита да спрее и спонеха майката на този зад волана доста пъти, накрая дойде и чичко полицай да му каже да се премести ( нищо че не пречеше на никой). за съжаление това е реалноста в нашата държавица .... а аз толкова си обичам ....... но народа се озлоби и тези моменти на уважение към хора дали живота си за да я има нашата държавица май вече са безвъзвратно загубени! дано не съм прав но когато фактите говорят .........
цитирайka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.