На мене детските градини са ми болна тема – който ме познава, го знае. Въртя, суча, все натам подкарвам разговора. Ами нормално – големият ми син е на две години и нещо, за трети път ще кандидатстваме за ясла, а не се знае дали ще ни огрее. Малкият лятото ще стане на годинка – и той ще поеме по пътя на батко си. А пък аз, даже да искам да си стоя вкъщи с дребосъците, няма да ми позволят – от една страна сметката за семейния бюджет, от друга – професионалното развитие. Защото жена на моята възраст, каквато и квалификация да има, остане ли извън системата повече от година, я отписват. Което пък се отразява на семейния бюджет.
Та сметката в момента е следната – Теди (големият) за един месец в частна ДГ ще ми струва 500 лв и отгоре; Бобо (малкият) засега все някоя баба ще се навие да го гледа, но догодина и за него ще отиват по толкова. И това само за такси – това храна, дрешки, обувки и пр. глезотии – отгоре. Ми то излиза, че аз само за дечурлигата трябва да работя и пак няма да стигат (да да, направихте ми сметка на заплатата, цъфнала съм и съм вързала, но ще кажа – тези пари с труд си ги изкарвам, плащам данъци и осигуровки колкото кажат и работното ми време е такова, че ако не спяхме с дечковците в една стая, нямаше да ги виждам изобщо). Така, ясно е, че моите и на мъжа ми разходи ще трябва той да ги покрива. Ами ако, не дай Боже, остане без работа? Криза е, все пак. Алтернативно, стоя си аз вкъщи с малките, вземам 240 лв от бюджета и си ги гледам сама, както сколасам. Финансово резултатът ще е същият. Само че децата все един ден ще тръгнат на училище, а за мен тогава ще е безнадеждно късно да се върна на работа. Е, може някой познат да ме вземе по милост за „офис-мениджър”, разбирай секретарка, счетоводител и каквото се сетиш още. А, да не забравя – в първия вариант аз плащам данъци и осигуровки, във втория ми ги плаща държавата, плюс мизерната издръжка в размер на една минимална работна заплата.
А може и друго – Теди на градина срещу 60 лв на месец, Бобо догодина – и той така. Нетна печалба за семейния бюджет – около хилядарка. Че нямало да бутна 300 лева на леля Рени ли? И 3000 да ми поиска, ще ги дам – тя ще ми спести много повече. Искам да кажа – натискът за корупция е огромен и дори някой с административни мерки да успее да я спре, ще е временно и само ще вдигне мизата. Изходът е, както преди 20 години със сиренето и хляба – раздържавяване.
ОК, разбирам, че детските заведения, освен всичко останало, предоставят и социална услуга на хора в нужда. Обаче кой може да ме убеди, че само хора в нужда са им клиенти? И защо да е справедливо семейство с месечен доход на човек от, примерно 100 лв да плаща същото, което и семейство с четирицифрен такъв? А сега точно това се получава. Нещо повече – колкото е по-дебела пачката, толкова е по-сигурно, че детенце ще се уреди в общинско ДЗ. Та питам, не може ли както детските надбавки се изплащат в зависимост от доходите, така да бъде и с другите помощи за деца – в случая издръжката на детето в детска ясла или градина? И след като за държавата всички деца имат равни права (по закон), защо едното да получава субсидия от 200 лв на месец, а другото – нищо?
Идеите ми са следните, и не твърдя че са изчерпателни:
1. 1. Детските градини и ясли да получават субсидия от бюджета на база на броя деца, които ги посещават, плюс пари за поддръжка на материалната база. И то да ги получават от държавния бюджет, а не от общинския. Защото, извинете, но в град като София има доста семейства, които не плащат и лев местни данъци и такси, а децата им ползват услугата. Нямам нищо против хората – дошли са тук, където имат работа да си издържат семействата, но така общинският бюджет се ощетява неправомерно. Затова издръжката на тези заведения би следвало да се финансира от съответните министерства, здравно и образователно, които пък черпят средства от републиканския бюджет.
2. 2. Да се върви към раздържавяване на сектора – общинските детски градини и ясли да станат публично-частни търговски дружества, в които общината апортира сградата.
3. 3. По отношение на таксите за всички заведения да важи строг финансов контрол – приходите да покриват разходите плюс лимитиран процент печалба за собствениците. Където ДЗ не плаща наем за сградата си, естествено разходите ще са по-малки и таксите ще могат да са по-ниски. Към приходите пък да влиза и държавната субсидия на дете, която да покрива процент от таксата (или определена фиксирана сума) в зависимост от доходите на семейството. Това ще постави сегашните общински ДЗ в конкурентна среда и ще даде глътка въздух на частните такива. И ще осигури някаква равнопоставеност на родителите пред бюджета, спазвайки в същото време принципа на социалната солидарност.
4. 4. Категорично да се забрани на директорите да приемат „дарения” от родители и свързани с тях фирми. Същото да важи и за допълнителни такси за учебни помагала, уроци по чужд език, музика и пр. или за текущ ремонт и поддръжка на сградата. Всички тези пера влизат в разходната част на бюджета на заведението и би следвало да се отчетат при формиране на месечната такса за посещение. Така всеки родител ще знае, като си записва детето в ясла или градина, точно колко ще му излезе удоволствието.
5. 5. Сега съществуващата електронна система за кандидатстване в общински ДЗ би вършила прекрасна работа, стига регламентът да се спазва. Защото кой може да гарантира, че дете, записано с предимство, действително има право на това? Нали документите се приемат от директорката, кое би й попречило да си затвори очите за някои непълноти срещу съответното дарение?
6. 6. Сред информацията за всяко ДЗ би следвало да фигурира месечната такса на дете в конкретното ДЗ. Семействата, покриващи критериите за държавна субсидия, ще плащат по-малко според дохода си. При това положение нищо не пречи в системата да се включат всички детски заведения на територията на общината.
Това измислих засега, ако имате други идеи – споделете
А, и последно – има една работна група, която се занимава с въпросите около детските градини и ясли в София. В нея членуват представители на общината, на детските градини, на фирмата, осигурила софтуера и на родителски организации. Познайте кои са най-малко и чий глас най-малко се чува. Познахте, на родителите – тези, които в крайна сметка плащат масрафа. Е, такова животно нема никъде!
Що се отнася до ролята на държавата: социалните услуги не са общинско задължение, а държавно. Така е по дефолт. И в момента държавата отпуска средства за децата в детските градини, но сумата е смешно малка и ТЕЖЕСТА ПАДА ВЪРХУ ОБЩИНАТА?!
ИСКАМ ОТНОВО ДА ОБЪРНА ВНИМАНИЕ ЗА ОБЩИНСКИТЕ УЧИЛИЩА! Всяка година столична община съкращава десетки паралелки и закрива между 5 и 10 училища. Тези училища мигновенно биват порутени, а след време дадени за без пари и за 10 години на частни училища?!
ТА ЗАЩО ТЕЗИ УЧИЛИЩА СЕ БЛОКИРАТ И ДАВАТ ПОД НАЕМ НА ЧАСТНИЦИ, СЛЕД КАТО МОГАТ С МИНИМУМ СРЕДСТВА ДА СЕ ТРАНСФОРМИРАТ В ДЕТСКИ ГРАДИНИ, А ОБЩИНАТА НАЛИВА ЕЖЕГОДНО МИЛИОНИ ЗА НОВИ?! ТА НАЛИ СЕГА ИМА НЕДОСТИГ НА МЕСТА В ЯСЛИТЕ И ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ, А ДО 5Г ЩЕ ИМА ТАКЪВ В УЧИЛИЩАТА! ТОГАВА ЩЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ ИМА УЧИЛИЩА, НО СА ДАДЕНИ ПОД НАЕМ ЗА ПО 10 Г. С РЕШЕНИЕ НА СОС И ПАК НЯМА ДА ИМА КЪДЕ ДА УЧАТ ДЕЦАТА!
Ами аз не искам никой да работи без пари. Но искам и за парите си, плащани като данъци, такси и др. под. да получавам нещо от тази държава.
